Oct 11, 2022, 11:31 PM  

В една далечна нощ

  Poetry » Love
703 0 0

В една  далечна нощ

 

/Свидна/

 

Не виждам вече звездните потоци,

очите ти да къпят в полунощ

и няма ги онези странни звуци,

разтърсващи ни с дивната си мощ.

 

Къде отиде тихата забрава,

заспала от прегръдки уморена,

в очакване на звездната забава,

по лунната пътека във морето.

 

Защо луната крие си лицето

и тъмното прегръща ме без глас?

В онази нощ открадна ми сърцето

и няма вече връщане назад!

 

Къде е тази нощ така далечна,

в която ме помилва любовта?

Моля се на Бог, дано е вечна,

връзката ми с твоята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...