11 oct 2022, 23:31  

В една далечна нощ

709 0 0

В една  далечна нощ

 

/Свидна/

 

Не виждам вече звездните потоци,

очите ти да къпят в полунощ

и няма ги онези странни звуци,

разтърсващи ни с дивната си мощ.

 

Къде отиде тихата забрава,

заспала от прегръдки уморена,

в очакване на звездната забава,

по лунната пътека във морето.

 

Защо луната крие си лицето

и тъмното прегръща ме без глас?

В онази нощ открадна ми сърцето

и няма вече връщане назад!

 

Къде е тази нощ така далечна,

в която ме помилва любовта?

Моля се на Бог, дано е вечна,

връзката ми с твоята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....