11.10.2022 г., 23:31  

В една далечна нощ

706 0 0

В една  далечна нощ

 

/Свидна/

 

Не виждам вече звездните потоци,

очите ти да къпят в полунощ

и няма ги онези странни звуци,

разтърсващи ни с дивната си мощ.

 

Къде отиде тихата забрава,

заспала от прегръдки уморена,

в очакване на звездната забава,

по лунната пътека във морето.

 

Защо луната крие си лицето

и тъмното прегръща ме без глас?

В онази нощ открадна ми сърцето

и няма вече връщане назад!

 

Къде е тази нощ така далечна,

в която ме помилва любовта?

Моля се на Бог, дано е вечна,

връзката ми с твоята душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...