Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
22 янв. 2008 г., 11:25

Веднъж във висините 

  Поэзия » Юмористическая
584 0 7

Веднъж във висините,

възседнал на Пегас, 

отпуснал му юздите,

се реех волно аз.

 

И изведнъж съглеждам:

жена край мен кръжи!

А пък крила в ръцете, 

не виждам да държи!

 

Запитах я:

- Момиче!

Във въздуха кръжиш,

а пък крила в ръцете,

не виждам да държиш?

 

Из въздуха се носиш,

ефирна като пух!

Какво си: ангел божи

или небесен дух?

 

А тя ми се усмихна

едва-едва-едва –

като една джоконда,

и кАза след това:

 

- Възможността, поете,

е с хиляди лица!

А аз летя, защото  

в момента съм с крилца!

 

И аз от тези думи

така се впечатлих,

че още над земята

ги сложих в този стих!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами... всеки интерпретира стиха ти според собствените си усещания!Сега даже ми е забавен, след твоето пояснение!
  • Благодаря ви! И никой не казва, че намира шегата ми за пошла, нали? Защото иронията е към онези крилца, които толкова често показват в рекламите по телевизията!
  • Ех, този Ангел
  • Лека ирония и финес!
    Оригинален стих!!!
  • Хареса ми!
  • Лекокрил и пърхащ тук е твоят стих-
    подобно пух из въздуха се носи.
    ЖЕНА била е тя, не някой дявол сив...
    на крилете си дошла е да тя да те поноси?
  • - Възможността, поете,

    е с хиляди лица!

    Дано успяваме да виждаме тези възможности. Стихът е хубав ,както винаги.
Предложения
: ??:??