Веднъж във висините
Веднъж във висините,
възседнал на Пегас,
отпуснал му юздите,
се реех волно аз.
И изведнъж съглеждам:
жена край мен кръжи!
А пък крила в ръцете,
не виждам да държи!
Запитах я:
- Момиче!
Във въздуха кръжиш,
а пък крила в ръцете,
не виждам да държиш?
Из въздуха се носиш,
ефирна като пух!
Какво си: ангел божи
или небесен дух?
А тя ми се усмихна
едва-едва-едва –
като една джоконда,
и кАза след това:
- Възможността, поете,
е с хиляди лица!
А аз летя, защото
в момента съм с крилца!
И аз от тези думи
така се впечатлих,
че още над земята
ги сложих в този стих!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Сега даже ми е забавен, след твоето пояснение!
