Вълшук (Вълчо Шукерски)
353 22
25 мая 2021 г., 16:39

Векът 

  Поэзия
430 0 1

Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,

някъде в Детството, в мойто "Преди".

Бях Аз тогава Косач безвъпросен,

спях на трева и сънувах Звезди.

 

В този Век-извисен, ужасен, високосен,

диша с филтри Земята, не с волни гърди.

Не позволявай да ослепее в мен Синьото,

с теб оцелялото, Необозримото...

 

Дъх сенокосен, в нас пребъди!

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??