Векът

25.05.2021 г., 16:39 ч.

Поезия

408 0 1

Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,

някъде в Детството, в мойто "Преди".

Бях Аз тогава Косач безвъпросен,

спях на трева и сънувах Звезди.

В този Век-извисен, ужасен, високосен,

диша с филтри Земята, не с волни гърди.

Не позволявай да ослепее в мен Синьото,

с теб оцелялото, Необозримото...

Дъх сенокосен, в нас пребъди!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.