Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,
някъде в Детството, в мойто "Преди".
Бях Аз тогава Косач безвъпросен,
спях на трева и сънувах Звезди.
В този Век-извисен, ужасен, високосен,
диша с филтри Земята, не с волни гърди.
Не позволявай да ослепее в мен Синьото,
с теб оцелялото, Необозримото...
Дъх сенокосен, в нас пребъди!
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
