Жарковски (Велин Евстатиев) Жарковски (Велин Евстатиев)
1 100
13 дек. 2010 г., 17:54

Векът на Америка

1K 0 0

Векът на Америка

 

Пространство необятно на нашите надежди!

Океан безкраен от погубени съдби...

Върлува виелица в помръзнали души.

Часовник стенен с тежък звън последни дни брои.

 

Последни дни, последните минути даже...

На век безславен и потънал в руини.

Тъй - казват - славата минава:

топи се като пряспа на слънчеви лъчи...

 

Пришпорени коне по хоризонта галопират,

ята от гарвани кръжат над древни старини.

Притихва мисълта, старее волята  -

далечен спомен там ще прелети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0