13 дек. 2010 г., 17:54

Векът на Америка

1K 0 0

Векът на Америка

 

Пространство необятно на нашите надежди!

Океан безкраен от погубени съдби...

Върлува виелица в помръзнали души.

Часовник стенен с тежък звън последни дни брои.

 

Последни дни, последните минути даже...

На век безславен и потънал в руини.

Тъй - казват - славата минава:

топи се като пряспа на слънчеви лъчи...

 

Пришпорени коне по хоризонта галопират,

ята от гарвани кръжат над древни старини.

Притихва мисълта, старее волята  -

далечен спомен там ще прелети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...