Векът на Америка

Poetry » Philosophical

1K 0 0

Векът на Америка

Пространство необятно на нашите надежди!

Океан безкраен от погубени съдби...

Върлува виелица в помръзнали души.

Часовник стенен с тежък звън последни дни брои.

Последни дни, последните минути даже...

На век безславен и потънал в руини.

Тъй - казват - славата минава:

топи се като пряспа на слънчеви лъчи...

Пришпорени коне по хоризонта галопират,

ята от гарвани кръжат над древни старини.

Притихва мисълта, старее волята -

далечен спомен там ще прелети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0