Векът на Америка

Пространство необятно на нашите надежди!

Океан безкраен от погубени съдби...

Върлува виелица в помръзнали души.

Часовник стенен с тежък звън последни дни брои.

Последни дни, последните минути даже...

На век безславен и потънал в руини.

Тъй - казват - славата минава:

топи се като пряспа на слънчеви лъчи...

Пришпорени коне по хоризонта галопират,

ята от гарвани кръжат над древни старини.

Притихва мисълта, старее волята  -

далечен спомен там ще прелети...