13.12.2010 г., 17:54

Векът на Америка

1K 0 0

Векът на Америка

 

Пространство необятно на нашите надежди!

Океан безкраен от погубени съдби...

Върлува виелица в помръзнали души.

Часовник стенен с тежък звън последни дни брои.

 

Последни дни, последните минути даже...

На век безславен и потънал в руини.

Тъй - казват - славата минава:

топи се като пряспа на слънчеви лъчи...

 

Пришпорени коне по хоризонта галопират,

ята от гарвани кръжат над древни старини.

Притихва мисълта, старее волята  -

далечен спомен там ще прелети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...