(сВалка етно стайл)
„Прела баба три недели…“
Цанко Церковски
Вела беше се навела
над колата с манивела
насред пътя за Предела.
Беше тръгнала в неделя
за Елешница при леля
Стойка с точната повеля
от мъжа си – Делев Дельо,
кисело да вземе зеле,
дето леля му заделя.
Взе колата тя на Дельо –
стар москвич на манивела
и запраши към Предела.
Ала сякаш бе проклела
злата орис наша Вела –
скоростта я бе подвела
и заби се в мантинела.
Тя инструкции бе чела
как се пали с манивела
и се труди с пот на чело
час и половина смело,
но накрая, гарда свела
и със сили на предела,
до самата мантинела
седна тъжна и нефелна.
Изведнъж откъм Предела
се зададе скорострелен
мерцедес без манивела.
И от него слезе – леле!,
момък с яке на „Фред Мело“
и в лице – същ Руди Гела!
Взе той в мерцедеса Вела
и закара я при леля
Стойка в класа F – на село.
Бе му благодарна Вела,
но отхвърли духом, телом
тя поканата умела
да я заведе в хотела
на „Кулиното“ в Предела.
Тъй като москвича Дельов
Пътна помощ бе отнела,
с автобус прибра се Вела,
умирисана на зеле.
И какво завари в село?
В двора – на високо скеле,
мъж ѝ свиреше на чело
„Джипси роуд“ на „Синдърела“,
на стобора пък петелът
кукуригаше „Отело“,
а козата Грациела
джазови редеше трели.
Котката си бе изпрела
с Велините две къдели
гащи новички и бели
и си хапваше „Нутела“.
А свинята Маринела,
прежаднела, прегладнела
цветната леха омела,
всички дрехи беше снела
от простора и сред тела
цялата се бе оплела.
Без да каже дума, Вела
тръшна зелето пред Дельо,
грабна третата къделя
и замина духом, телом
към хотела на Предела.
https://www.youtube.com/watch?v=6j7E7pvLxmI
© Мария Димитрова Все права защищены