19 янв. 2014 г., 20:36

Великолепен

593 0 0

Вън валеше. Времето съвсем 

не беше топлият, 

мечтан от всички, ден.
"Великолепен!" -

виках с пълен глас.

"Великолепен!" -

за секунда не се спирах 

аз.

Ден като всеки друг,

щастлив бях -

на всекидневието 

напук.

"Този е полудял!"

- отбеляза старица.

"Млъкни, бе глупак!"

- получих плесница.
В трамвая 

не престанах.
"Великолепен!" -

 и без гласни струни

останах.
Хората, озверени 

от моите викове

бяха 

осквернени.
"Как смее тоя идиот 

за великолепност да говори!?
 Не вижда ли, че всеки тук

за хляба си се бори!?

Ние не успяваме

да вържем двата края,

работим до късно в нощта,

със семействата си 

тънем в нищета.

"Или е луд, или е пиян!"

- стигнаха всички

до единодушно заключение,

в миг 

на върховно прозрение.
Някой подхвърли и 

един въпрос:
"Ей, какво му е великолепното на

тоя ден?"
Тогава светът за мен 

внезапно се срина.

Нима за радостта им трябваше

витрина?
 "Моето семейство..." - 

започнах с нескрито 

безпокойство. 

"С времето 

забравих с мили думи

да наричам,

забравих да обичам

и така в 

един брутален момент

колата си срещнах в 

невидим цимент.

Изгубих контрол 

и единствен се спасих.

В удара тежък 

с жена и деца

се простих.

Погребвам ги всяка секунда  

 със стих.

Съдбата жестока наказа ме

да съм без посока.

И понеже тогава бях загрижен,

от ежедневието сиво

обездвижен

и не ценях 

всеки ден с тях,

днес "великолепен" крещя. 

За всеки ден пропилян и неоценен,

в който аз оставах 

заслепен.

А сега назад

да се върна искам,

дете и жена до сърцето 

да притискам. 

Моята прокоба е 
във вечен спомен,  

когато на парите раболепен

не виждах 

деня си великолепен!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Неделев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...