Венчилото

29 мая 2016 г., 10:03

Поэзия

379 0 8

Душата от жега се пука
и времето спира по пладне.
Ще имам ли днеска сполука
или пък савака ще падне?
Ще падне прегърбен денят ми
пред залеза вече надвиснал.
И рано ще дойде сънят ми
на лунна пътека увиснал.
За кратко назад ще се върна
към моето детско начало.
Години накуп ще прегърна-
за тях ме е време венчало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Венчилото

Искате да прочетете повече?

Предложения