Венчилото

May 29, 2016, 10:03 AM

Poetry

381 0 8

Душата от жега се пука
и времето спира по пладне.
Ще имам ли днеска сполука
или пък савака ще падне?
Ще падне прегърбен денят ми
пред залеза вече надвиснал.
И рано ще дойде сънят ми
на лунна пътека увиснал.
За кратко назад ще се върна
към моето детско начало.
Години накуп ще прегърна-
за тях ме е време венчало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Венчилото

Want to read more?

Random works