18 окт. 2016 г., 21:15

Венец от глухарче

636 0 4

Вия венец от глухарче,

летя на крилата от пух.

Капките росни нагарчат,

вятърът станал е глух.

 

Слепи са нощите тихи,

ронещи звездни сълзи.

Раните пак прокървиха,

сдупчени с остри игли.

 

Разлюляла е ядно снага

зима в глухарчени вопли.

В сянката злобна змия

трови спомени топли.

 

Вия венец от глухарче,

късат ме нежни слова.

Ах, мило мое другарче,

защо в самота ме пося?

 

16.10.2016г.

Бадемов Цвят

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...