Венец от глухарче
Вия венец от глухарче,
летя на крилата от пух.
Капките росни нагарчат,
вятърът станал е глух.
Слепи са нощите тихи,
ронещи звездни сълзи.
Раните пак прокървиха,
сдупчени с остри игли.
Разлюляла е ядно снага
зима в глухарчени вопли.
В сянката злобна змия
трови спомени топли.
Вия венец от глухарче,
късат ме нежни слова.
Ах, мило мое другарче,
защо в самота ме пося?
16.10.2016г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
