8 авг. 2025 г., 09:34

Вересия в тефтера на Юда

206 3 2

 

Нека Господ намръщен зад облак се въси
и със бури напомня за себе си често,
в разточителни нощи и утрини къси,
всеки грях съм платил до стотинка и ресто.

 

Кой тефтера на моите липси разлисти
и прошепна измама в ухото на Юда?
Подминавах летищата с гладките писти
и летях, окрилен от мечти и заблуди.

 

Над нещата, парите и всички предмети.
Беше ниско небето, моретата – плитки.
Днес си тръгват последните свестни поети –
нямам време да водя спечелени битки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е силно, Митко!
  • Поздравявам те за това стихотворение, за обобщаващите мисли на твореца, който изпраща последния си приятел по перо и стига до заключението, побрало мъдростта в прекрасната поанта!🙏

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...