Вересия в тефтера на Юда
Нека Господ намръщен зад облак се въси
и със бури напомня за себе си често,
в разточителни нощи и утрини къси,
всеки грях съм платил до стотинка и ресто.
Кой тефтера на моите липси разлисти
и прошепна измама в ухото на Юда?
Подминавах летищата с гладките писти
и летях, окрилен от мечти и заблуди.
Над нещата, парите и всички предмети.
Беше ниско небето, моретата – плитки.
Днес си тръгват последните свестни поети –
нямам време да водя спечелени битки.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
