На приятел твой в наслада
пак сърцето му прелива!
Че душичката ти млада
днес отново е щастлива!

Изцяло се потапяй
в този миг небесен,
с пълни шепи пий
нектара му чудесен!

В любовта дете,
докрай изгаряй 
като цвете!
Че само Господ знай, 
животът ни прекрасен
днес, дали ще бъде
утре песен?!

Гори докрай дете!
Не бой се в твоя полет,
че утре болка ще ти донесе!
А това помни добре!

Че животът ни човешки мила,
тленен пламък на свещица е!
Вятърко, повей със сила,
и в шепичките ни - угаснал е!

Живи въглени от ланшната жарава,
сърцето в този час не ще да сгреят!
Че опива болката любовна - като вино е,
а таз от вечното очакване - непоносима е!

20. 03. 2017 г.