22.03.2017 г., 0:09

Веркина любов

978 0 0

 

На приятел твой в наслада
пак сърцето му прелива!
Че душичката ти млада
днес отново е щастлива!

 

Изцяло се потапяй
в този миг небесен,
с пълни шепи пий
нектара му чудесен!

 

В любовта дете,
докрай изгаряй 
като цвете!
Че само Господ знай, 
животът ни прекрасен
днес, дали ще бъде
утре песен?!

 

Гори докрай дете!
Не бой се в твоя полет,
че утре болка ще ти донесе!
А това помни добре!

 

Че животът ни човешки мила,
тленен пламък на свещица е!
Вятърко, повей със сила,
и в шепичките ни - угаснал е!

 

Живи въглени от ланшната жарава,
сърцето в този час не ще да сгреят!
Че опива болката любовна - като вино е,
а таз от вечното очакване - непоносима е!

 

 

20. 03. 2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...