8 февр. 2012 г., 22:46

Вертикално надолу

1.1K 0 26

 

 

     ВЕРТИКАЛНО НАДОЛУ

 

 

    Из цикъла: "Пиеса за четири ръце

                            и един български лев"

 

Днес всички ще строим завод! -

бе казал някога поетът.

И поколението с пот

реди комини до куплети.

 

Не му тежеше сутрин в пет

то смяната си да поеме.

Но може би с късмет проклет

роди се. Дявол да го вземе!

 

Вихрушката с безкръвен взлом

се втурна чудо да направи.

И социален гранолом

нарече дремещите крави.

 

На свои хора и без свян

продаде спящото ни стадо.

Завито в чула си съдран,

сънува зоб "зелена радост".

 

Заводите ни също спят.

Търгашите се съюзиха

в стремежа си как да решат

съдбата ни. И я решиха!

 

А Гинес сделка на века

в рекордната си книга вписа.

За левче - цял завод! Така

че даже Господ Бог го втриса!

 

Звучи под родния ни свод

пиесата трагикомична.

Един купува с лев завод,

а друг за хляба коленичи.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурно в подобни случаи е добре да пускам подред всички стихотворения от цикъла. Сега ще затрудня тези, които искат да направят връзката с търсенето им из вече публикуваните.
    Този цикъл бе поместен в книгата ми "Връх за пеперуди".
    Радвам се да те срещна на моята поечитна страичка, Вал!
    Желая ти хубав уикенд!
  • Един купува с лев завод,
    а друг за хляба коленичи.

    Радвам се да те вида и в такава светлина, Мария ))))))))
  • Поздрав на Будния Ангел!
  • Силна поезия!
    Разбужда...
  • С благодарност към Алина, Росица и Дочка - затова, че сте прегърнали
    идеята на червения светофар, че приветствате не само редящите се любовни светлостишия ( с тях може би лекуваме душите си), а и тези, в които някои от нас надига глас, в търсене на по-справедлив живот!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...