8 feb 2012, 22:46

Вертикално надолу

  Poesía » Civil
1.1K 0 26

 

 

     ВЕРТИКАЛНО НАДОЛУ

 

 

    Из цикъла: "Пиеса за четири ръце

                            и един български лев"

 

Днес всички ще строим завод! -

бе казал някога поетът.

И поколението с пот

реди комини до куплети.

 

Не му тежеше сутрин в пет

то смяната си да поеме.

Но може би с късмет проклет

роди се. Дявол да го вземе!

 

Вихрушката с безкръвен взлом

се втурна чудо да направи.

И социален гранолом

нарече дремещите крави.

 

На свои хора и без свян

продаде спящото ни стадо.

Завито в чула си съдран,

сънува зоб "зелена радост".

 

Заводите ни също спят.

Търгашите се съюзиха

в стремежа си как да решат

съдбата ни. И я решиха!

 

А Гинес сделка на века

в рекордната си книга вписа.

За левче - цял завод! Така

че даже Господ Бог го втриса!

 

Звучи под родния ни свод

пиесата трагикомична.

Един купува с лев завод,

а друг за хляба коленичи.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигурно в подобни случаи е добре да пускам подред всички стихотворения от цикъла. Сега ще затрудня тези, които искат да направят връзката с търсенето им из вече публикуваните.
    Този цикъл бе поместен в книгата ми "Връх за пеперуди".
    Радвам се да те срещна на моята поечитна страичка, Вал!
    Желая ти хубав уикенд!
  • Един купува с лев завод,
    а друг за хляба коленичи.

    Радвам се да те вида и в такава светлина, Мария ))))))))
  • Поздрав на Будния Ангел!
  • Силна поезия!
    Разбужда...
  • С благодарност към Алина, Росица и Дочка - затова, че сте прегърнали
    идеята на червения светофар, че приветствате не само редящите се любовни светлостишия ( с тях може би лекуваме душите си), а и тези, в които някои от нас надига глас, в търсене на по-справедлив живот!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...