8 feb 2012, 22:46

Вертикално надолу 

  Poesía » Civil
904 0 26

 

 

     ВЕРТИКАЛНО НАДОЛУ

 

 

    Из цикъла: "Пиеса за четири ръце

                            и един български лев"

 

Днес всички ще строим завод! -

бе казал някога поетът.

И поколението с пот

реди комини до куплети.

 

Не му тежеше сутрин в пет

то смяната си да поеме.

Но може би с късмет проклет

роди се. Дявол да го вземе!

 

Вихрушката с безкръвен взлом

се втурна чудо да направи.

И социален гранолом

нарече дремещите крави.

 

На свои хора и без свян

продаде спящото ни стадо.

Завито в чула си съдран,

сънува зоб "зелена радост".

 

Заводите ни също спят.

Търгашите се съюзиха

в стремежа си как да решат

съдбата ни. И я решиха!

 

А Гинес сделка на века

в рекордната си книга вписа.

За левче - цял завод! Така

че даже Господ Бог го втриса!

 

Звучи под родния ни свод

пиесата трагикомична.

Един купува с лев завод,

а друг за хляба коленичи.

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сигурно в подобни случаи е добре да пускам подред всички стихотворения от цикъла. Сега ще затрудня тези, които искат да направят връзката с търсенето им из вече публикуваните.
    Този цикъл бе поместен в книгата ми "Връх за пеперуди".
    Радвам се да те срещна на моята поечитна страичка, Вал!
    Желая ти хубав уикенд!
  • Един купува с лев завод,
    а друг за хляба коленичи.

    Радвам се да те вида и в такава светлина, Мария ))))))))
  • Поздрав на Будния Ангел!
  • Силна поезия!
    Разбужда...
  • С благодарност към Алина, Росица и Дочка - затова, че сте прегърнали
    идеята на червения светофар, че приветствате не само редящите се любовни светлостишия ( с тях може би лекуваме душите си), а и тези, в които някои от нас надига глас, в търсене на по-справедлив живот!
  • Посоката -надолу и надолу...
    (Като че Господ сочи гневно с пръст).
    Спираловидната ни обща болест
    завлича ни на дъното. И не до кръста,
    до шията сме в тиня потопени.
    Ала търпим.(Това ли само можем?).
    Тръбят куплети-"Кодът е в червено!
    До шията допрял е зъби ножът"

    Чух те, Мария!Дано повече да прочетат!

  • Браво, Мария!
  • !!!!!!
    Приветствам излизането от коловоза на преобладаващата тематика!!!
    Враво,Мария!
  • Коментарите ти са, освен високостойностни,и много човешки, Северянин! Мисля, че не само на мен ми е дошло до гуша и всеки пишещ намира начин да изрази това състояние.
    Стихотворението е писано преди няколко години, но осъзнах, че само него от цикъла не съм пускала тук, затова реших да ви го предложа.
    Сърдечен поздрав!
  • Казват, че голямото се вижда най-добре от разстояние. Голямото нещастие - също. Струва ми се, че това ще бъде голямата тема на младите поети, които ще дойдат след нас. Честно казано, на фона на твоята тиха лирика подобно стихотворение значи, че нещата са ти дошли до ръба. И си мисля, че всеки от нас има такива стихове. И аз в това число. Така че за утре ви обещавам едно "Неандерталско стихотворение". А за "Вертикално надолу" - поздрав!
  • Завода построихме. Но защо не ни позволиха да построим живота си, Ники? Само хитреците успяха да го сторят, за сметка на чужди кожи...
  • "Ще строим завод, огромен завод, със яки бетонни стени! " да,даАдмирации
  • Ето още един мой съгражданин! И при това - буден!
    Здравей, Раденко!
    Приятелски поздрав и на теб, Зем, от Пастирката!
  • Хубаво е когато напред върви пастир, още по - хубаво е да го стори пастирчица, а не магаре! Поздрав! Зем.
  • Поздрав за гражданската доблест и смелост, Мария!
  • Ние вече пожалихме нашата младост... А с децата ни какво ще стане?
    Аз не виждам перспектива, а ако я има, то тя е само тъжна и безнадеждна.
    Благодаря, че подкрепи стихотворния ми бунт с присъствието си, Сеси!
  • Тъжно и жалко за всички ни...Поздрави за стихотворението!
  • Здравей, Нина! Радвам се, че си тук!
  • Дали от това, че сме я видяли, ще ни боли по-малко, Ели?!
  • !!!... болезнената истина...
  • Черпя ви с един слънчевоснежен микс,вместо сутришно кафе!
    Щастлива съм да ви видя сред отказалите се от съня: Илко и Сиси!
  • Поздрав от будните от Ямбол, Мария!
  • Добро утро, приятели! Дали и други ще се събудят и ще застанат зад това стихотворение? Бих се радвала да се избавим от стогодишния си сън!
    Прекрасен ден ви желая: Любов,Ивон,Огнян, Чомолунгм и Елина!
  • Хубав стих със силен финал!Харесах!Поздравления Мария!
  • Хубав стих!Страхотен финал!
    Поздравления, Мария!
  • Един купува с лев завод,

    а друг за хляба коленичи.



    Тъжно! Силен стих!
Propuestas
: ??:??