8.02.2012 г., 22:46

Вертикално надолу

1.1K 0 26

 

 

     ВЕРТИКАЛНО НАДОЛУ

 

 

    Из цикъла: "Пиеса за четири ръце

                            и един български лев"

 

Днес всички ще строим завод! -

бе казал някога поетът.

И поколението с пот

реди комини до куплети.

 

Не му тежеше сутрин в пет

то смяната си да поеме.

Но може би с късмет проклет

роди се. Дявол да го вземе!

 

Вихрушката с безкръвен взлом

се втурна чудо да направи.

И социален гранолом

нарече дремещите крави.

 

На свои хора и без свян

продаде спящото ни стадо.

Завито в чула си съдран,

сънува зоб "зелена радост".

 

Заводите ни също спят.

Търгашите се съюзиха

в стремежа си как да решат

съдбата ни. И я решиха!

 

А Гинес сделка на века

в рекордната си книга вписа.

За левче - цял завод! Така

че даже Господ Бог го втриса!

 

Звучи под родния ни свод

пиесата трагикомична.

Един купува с лев завод,

а друг за хляба коленичи.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно в подобни случаи е добре да пускам подред всички стихотворения от цикъла. Сега ще затрудня тези, които искат да направят връзката с търсенето им из вече публикуваните.
    Този цикъл бе поместен в книгата ми "Връх за пеперуди".
    Радвам се да те срещна на моята поечитна страичка, Вал!
    Желая ти хубав уикенд!
  • Един купува с лев завод,
    а друг за хляба коленичи.

    Радвам се да те вида и в такава светлина, Мария ))))))))
  • Поздрав на Будния Ангел!
  • Силна поезия!
    Разбужда...
  • С благодарност към Алина, Росица и Дочка - затова, че сте прегърнали
    идеята на червения светофар, че приветствате не само редящите се любовни светлостишия ( с тях може би лекуваме душите си), а и тези, в които някои от нас надига глас, в търсене на по-справедлив живот!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....