12 дек. 2022 г., 10:00

Весела горска броилка

972 0 1

Палаво мече по пътя вървеше,

както вървеше, тъй си броеше! 

Едно, две, три -

кучето се скри. 

Три, четири, пет -

ей, го там, отпред. 

Пет, шест, седем -

ще го стигна, както гледам. 

Седем, осем, девет -

но дали ще ме поздрави? 

И накрая десет -

Ами ако реши 

да ме подгони вдън гори? 

Девет, осем, седем -

ще го стигна пък ще гледам, 

седем, шест, пет -

ще имам ли късмет, 

пет, четири, три -

за весели игри.

Три, две, едно -

или ще си броя само... 

Но щом сърцето е добро, 

и готово за игри, 

куче с мече ще се сприятели. 

И ей ги, вече двечки, 

тичат по горски пътечки, 

играят, пеят, смеят се, скачат... 

Гората кънти

от веселото им едно, две, три... 

Къде се скри? 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...