Палаво мече по пътя вървеше,

както вървеше, тъй си броеше! 

Едно, две, три -

кучето се скри. 

Три, четири, пет -

ей, го там, отпред. 

Пет, шест, седем -

ще го стигна, както гледам. 

Седем, осем, девет -

но дали ще ме поздрави? 

И накрая десет -

Ами ако реши 

да ме подгони вдън гори? 

Девет, осем, седем -

ще го стигна пък ще гледам, 

седем, шест, пет -

ще имам ли късмет, 

пет, четири, три -

за весели игри.

Три, две, едно -

или ще си броя само... 

Но щом сърцето е добро, 

и готово за игри, 

куче с мече ще се сприятели. 

И ей ги, вече двечки, 

тичат по горски пътечки, 

играят, пеят, смеят се, скачат... 

Гората кънти

от веселото им едно, две, три... 

Къде се скри?