12.12.2022 г., 10:00

Весела горска броилка

981 0 1

Палаво мече по пътя вървеше,

както вървеше, тъй си броеше! 

Едно, две, три -

кучето се скри. 

Три, четири, пет -

ей, го там, отпред. 

Пет, шест, седем -

ще го стигна, както гледам. 

Седем, осем, девет -

но дали ще ме поздрави? 

И накрая десет -

Ами ако реши 

да ме подгони вдън гори? 

Девет, осем, седем -

ще го стигна пък ще гледам, 

седем, шест, пет -

ще имам ли късмет, 

пет, четири, три -

за весели игри.

Три, две, едно -

или ще си броя само... 

Но щом сърцето е добро, 

и готово за игри, 

куче с мече ще се сприятели. 

И ей ги, вече двечки, 

тичат по горски пътечки, 

играят, пеят, смеят се, скачат... 

Гората кънти

от веселото им едно, две, три... 

Къде се скри? 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...