8 дек. 2009 г., 11:16

Весела Коледа, деца

937 0 10

Две снежинки си говорят -

с вятъра ревниво спорят:

всяка иска още волно

да лети в небе охолно.

Ала, щом се заиграе,

бързо пада, без да знае

и в прозореца, горката,

силно блъска си крилцата.

Там заспива удивена -

шарка е сега студена

и рисува тя на воля

чудни гледки от простора.

Ето - две елхови клонки

шарят топли панталонки;

весела шейна пристига;

дядо Коледа намига.

Някъде сред таз картина,

знам, подъци ще има.

Щом децата са добрички

и послушни ли са всички -

някой през нощта ще мине

(без да му благодариме)

и подаръци безчетни

ще остави с шарки цветни.

'Всички да сте живи, здрави!'

със усмивка ще добави.

С две еленчета крилати

и с шейната от позлата

ще се скрие сред снежинки -

белокрили балеринки.

Че да може да пристигне,

в всики къщи да надникне

и, където спят децата,

да остави знак в леглата.

Всяко сутринта да види -

дядо Коледа е минал.

И под малката елхичка

е оставил дар за всички.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че съумях да усмихна поне мъничко всички вас:
    Ваше Благоридие - Barona38 (Ивайло Терзийски), странница (Сеси ), Звездичка (Яна Костова).
    Благодаря ви за милите думи!
  • Ехей, Хриси, върна ме в детството...ах, тази Коледа ми е толкова тъжна винаги, но ти ме усмихна преди нея....Благодаря ти!
  • Поздрави за сладкото стихче!
  • Браво, точно украсих една елхичка на бюрото ми и ти допълни коледния дух
  • Много ви благодаря:
    doreto66 (Дора Павлова),
    lu4 (Мартина ),
    VesiP (Веселка Пенова),
    valia1771 (Валя Василева),
    Laska (Ласка Александрова),
    vedrina (Марина Стоянова),
    Жулли (Юлия Димитрова)!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...