В гората на полянка
има къщичка една.
Под елáта, там на сянка.
В нея стават чудеса...
Старият ловец си тръгна,
да заключи пак забрави.
Малко болен, малко оглупял,
вѝното така остави,
цяла пѝта кашкавал.
А от близката гора
го следят безброй очѝ...
Щом изгуби се в нощта
някой почна да ръмжи.
Младият мечок Боян
пръв се престрашѝ.
В къщичката бързо влезе,
взе да търси, да сумти.
Вълчо Ваньо го догони
с два-три скока до вратата:
- Пак се блъскаш в тъмнината,
ей го ключът на стената!
Лампата сега включи,
да огледаме на всѝ страни!
Ето виж! На масата пред теб!
Старият забравил е храната.
Сядай,да похапнеме добре,
ще си пийнем и винцé!
И Герасим, дивото прасé
от гората тъмна дотърча:
- Уж приятели сме, ама не!
Тук без мен се готви веселба!
- Сядай, сядай! Стига се мусѝ! -
вълчо леко му намигна. -
Мечо, вѝнце му сипнѝ,
кашкавáлец тънко нарежѝ...
И доволни, със кореми сѝти
от среднощния банкéт.
Те от вѝното опѝти
тропнаха хорце отпред...
Старият ловец не щеш ли
се присéти за лулата.
Бръкна в джоба, бръкна в сака...
"Май забравил съм я във гората.
Ще се върна! Там ме чака!"
От далече гледа в мрака
ловната му къща свети,
а отпред хоро се вие...
Мечка, вълк, прасе
викат "Иихуу" от сърце!
- Ето кой храната ми яде,
кой ми пие руйното винце!
Пушката голяма заредѝ
и запука, загърмя...
Тъй хорото прекратѝ,
веселата група разпиля.
Тримата юнаци изтрезняха,
чак след три баѝра спряха...
В гората на полянка
има къщичка една.
В нея стават чудеса...
© Хари Спасов Все права защищены