Веселата бригада

В гората на полянка

има къщичка една.

Под елáта, там на сянка.

В нея стават чудеса...

Старият ловец си тръгна,

да заключи пак забрави.

Малко болен, малко оглупял,

вѝното така остави,

цяла пѝта кашкавал.

А от близката гора

го следят безброй очѝ...

Щом изгуби се в нощта

някой почна да ръмжи.

Младият мечок Боян

пръв се престрашѝ.

В къщичката бързо влезе,

взе да търси, да сумти.

Вълчо Ваньо го догони

с два-три скока до вратата:

- Пак се блъскаш в тъмнината,

 ей го ключът на стената!

 Лампата сега включи,

 да огледаме на всѝ страни!

  Ето виж! На масата пред теб!

  Старият забравил е храната.

  Сядай,да похапнеме добре,

  ще си пийнем и винцé!

И Герасим, дивото прасé

от гората тъмна дотърча:

- Уж приятели сме, ама не!

  Тук без мен се готви веселба!

- Сядай, сядай! Стига се мусѝ! -

вълчо леко му намигна. - 

Мечо, вѝнце му сипнѝ,

кашкавáлец тънко нарежѝ...

И доволни, със кореми сѝти

от среднощния банкéт.

Те от вѝното опѝти

тропнаха хорце отпред...

Старият ловец не щеш ли

се присéти за лулата.

Бръкна в джоба, бръкна в сака...

"Май забравил съм я във гората.

Ще се върна! Там ме чака!"

От далече гледа в мрака

ловната му къща свети,

а отпред хоро се вие...

Мечка, вълк, прасе

викат "Иихуу" от сърце!

- Ето кой храната ми яде,

 кой ми пие руйното винце!

Пушката голяма заредѝ

и запука, загърмя...

Тъй хорото прекратѝ,

веселата група разпиля.

Тримата юнаци изтрезняха,

чак след три баѝра спряха...

В гората на полянка

има къщичка една.

В нея стават чудеса...