8 июн. 2007 г., 14:03

Веселба...

Поэзия

873 0 1

Дори да закъснея
или не,
това няма значение.
Веселбата продължава до късна вечер,
а аз съм все така в чорапа тесен.
Обувам го аз,
но нещо ми стиска
какво ли става,
аз не зная!

Вчера го обувах с лекота,
а днес направо -
не мога да го пъхна на крака.

Тез мойте чорапи,
все така са тeсни
и не мога аз сега да ги обуя...

Затова ще ви кажа аз сега
за моята блуза...
Обличам аз блузата си тясна и
взе да ми става ясно,
че аз не мога така лесно да се облека...

Нахлузих панталона,
обух чорапите и
сложих блузата отгоре.

Взех си аз ключовете и тогава
излязoх навън с пълна пара...
Защото веселбата тече,
а мен все още ме няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...