8.06.2007 г., 14:03

Веселба...

868 0 1
Дори да закъснея
или не,
това няма значение.
Веселбата продължава до късна вечер,
а аз съм все така в чорапа тесен.
Обувам го аз,
но нещо ми стиска
какво ли става,
аз не зная!

Вчера го обувах с лекота,
а днес направо -
не мога да го пъхна на крака.

Тез мойте чорапи,
все така са тeсни
и не мога аз сега да ги обуя...

Затова ще ви кажа аз сега
за моята блуза...
Обличам аз блузата си тясна и
взе да ми става ясно,
че аз не мога така лесно да се облека...

Нахлузих панталона,
обух чорапите и
сложих блузата отгоре.

Взех си аз ключовете и тогава
излязoх навън с пълна пара...
Защото веселбата тече,
а мен все още ме няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...