Jun 8, 2007, 2:03 PM

Веселба...

  Poetry
867 0 1
Дори да закъснея
или не,
това няма значение.
Веселбата продължава до късна вечер,
а аз съм все така в чорапа тесен.
Обувам го аз,
но нещо ми стиска
какво ли става,
аз не зная!

Вчера го обувах с лекота,
а днес направо -
не мога да го пъхна на крака.

Тез мойте чорапи,
все така са тeсни
и не мога аз сега да ги обуя...

Затова ще ви кажа аз сега
за моята блуза...
Обличам аз блузата си тясна и
взе да ми става ясно,
че аз не мога така лесно да се облека...

Нахлузих панталона,
обух чорапите и
сложих блузата отгоре.

Взех си аз ключовете и тогава
излязoх навън с пълна пара...
Защото веселбата тече,
а мен все още ме няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...