8 jun 2007, 14:03

Веселба...

  Poesía
872 0 1
Дори да закъснея
или не,
това няма значение.
Веселбата продължава до късна вечер,
а аз съм все така в чорапа тесен.
Обувам го аз,
но нещо ми стиска
какво ли става,
аз не зная!

Вчера го обувах с лекота,
а днес направо -
не мога да го пъхна на крака.

Тез мойте чорапи,
все така са тeсни
и не мога аз сега да ги обуя...

Затова ще ви кажа аз сега
за моята блуза...
Обличам аз блузата си тясна и
взе да ми става ясно,
че аз не мога така лесно да се облека...

Нахлузих панталона,
обух чорапите и
сложих блузата отгоре.

Взех си аз ключовете и тогава
излязoх навън с пълна пара...
Защото веселбата тече,
а мен все още ме няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...