8 jun 2007, 14:03

Веселба...

  Poesía
871 0 1
Дори да закъснея
или не,
това няма значение.
Веселбата продължава до късна вечер,
а аз съм все така в чорапа тесен.
Обувам го аз,
но нещо ми стиска
какво ли става,
аз не зная!

Вчера го обувах с лекота,
а днес направо -
не мога да го пъхна на крака.

Тез мойте чорапи,
все така са тeсни
и не мога аз сега да ги обуя...

Затова ще ви кажа аз сега
за моята блуза...
Обличам аз блузата си тясна и
взе да ми става ясно,
че аз не мога така лесно да се облека...

Нахлузих панталона,
обух чорапите и
сложих блузата отгоре.

Взех си аз ключовете и тогава
излязoх навън с пълна пара...
Защото веселбата тече,
а мен все още ме няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...