Две очи ми бяха клада,
вещицата в мен предадох.
Хвърлих вехтата си шапка,
наметалото, метлата,
в казана вече правя сладко
и се грижа за децата.
От всичките си сили се отказах,
но ти така и не видя жената,
във вещица се беше влюбил,
онази вещица, която
в твоя чест погубих...
© Мадлен Аспарухова Все права защищены