13 нояб. 2014 г., 00:09

Вещица

1K 0 0


Толкова дълго вих срещу луната,
докато при мен те изпрати...
Чаках безброй много нощи, 
защото усещах твоя мирис на канела,
мед, вино и сласт в тъмнината.
Знаех си, че те има,
че ще ми донесеш любовта и светлината...
Да, и дочаках!
Ето те - красива и гола,
с гласа си напевен и дързък
омая и мен, и земята.
А сега си отиваш?
Тъй като аз, смъртният,
не съм бил този, 
който от векове си търсила
и заради който ще се отречеш 
от своя господар - Сатаната.
Да, еднократно роден съм,
но многократно ще умирам без теб -
вещицата, която ми открадна душата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марио Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....