mtrifonov
16 результатов
Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещат ...
  482 
Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...
  465 
Толкова дълго вих срещу луната,
докато при мен те изпрати...
Чаках безброй много нощи,
защото усещах твоя мирис на канела,
мед, вино и сласт в тъмнината. ...
  784 
Чрез думите на своята героиня Амели Петрович в пиесата "В полите на Витоша", П. К. Яворов обрисува по следния начин народа ни: "... с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата..." А в седмицата, в която за пореден път ще отпразнуваме 14-ти февруари, съвсем преднамерено си припомням за ...
  566 
Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
  1029 
На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрит ...
  1502 
Здравей, старче!
Всъщност... Неправилно започнах писмото си, прости ми! Трябваше да се обърна към теб както си му е редът.
Здравей, Дядо Коледа!
Не съм ти писал от много време, признавам си! От тогава, откакто загубих вярата в теб. А изгубих не само нея... Постепенно спрях да вярвам в това, че родит ...
  1176 
Влез в душата ми,
не оставай пред прага!
Боиш се малко, нали?
Аз също... Но ако си тръгнеш
и вратата затръшнеш - ...
  599 
Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...
  847 
Опитах се да се дам целия на Света,
без дори и да ме е искал.
Едва сега го прозрях -
не е имало никакъв смисъл...
  697 
Така и не успях да крача по водата,
а и търговците от храма не прогоних.
С пет риби и с два хляба –
и себе си
не смогнах да нахраня. ...
  851 
За какво ли си мечтае тайно лятното небе?
Може би - листата на всички дървета да са ръце!
Нежно да го милват и да събират сълзите му,
докато слънцето го прерязва с парещи лъчи
от безмилостна обич през средата, на две...
  580 
Само ми кажи, че има небе -
после отвори прозореца,
протегни ми ръка -
и аз ще тръгна със тебе...
Земята ще се опита да ни спре, ...
  1074 
Сухите листа въздишат под нозете ми –
със тъга отричат лятото,
всичко пожълтяло вече е обречено –
ще остане само вятърът...
  794 
1.
Протегнатите ми ръце
от очакване отмаляха...
Чакам вече толкова тъжни
и безрадостни зими. ...
  859 
В превод от латински горните думи, които са били издълбани върху древноримски надгробен паметник, се превеждат като "Слава на победените"...
Чудя се - защо всички славят победителите? Нима победените не заслужават дори много повече възхвала от тях?
1.
Нещо те стиска за гърлото
и прерязва съня ти... ...
  927 
Предложения
: ??:??