Nov 13, 2014, 12:09 AM

Вещица

1K 0 0


Толкова дълго вих срещу луната,
докато при мен те изпрати...
Чаках безброй много нощи, 
защото усещах твоя мирис на канела,
мед, вино и сласт в тъмнината.
Знаех си, че те има,
че ще ми донесеш любовта и светлината...
Да, и дочаках!
Ето те - красива и гола,
с гласа си напевен и дързък
омая и мен, и земята.
А сега си отиваш?
Тъй като аз, смъртният,
не съм бил този, 
който от векове си търсила
и заради който ще се отречеш 
от своя господар - Сатаната.
Да, еднократно роден съм,
но многократно ще умирам без теб -
вещицата, която ми открадна душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марио Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...