Вещица.

– Я виж пък ти! Какво момиче!?..
– На нея, друже – всичко ѝ подхожда,
с любов, ако пък ще да я закича,
тя пак ще ми е толкоз невъзможна..

Снагата ѝ е клонка – черешова,
разпъпила се в розово и бяло,
очите ѝ са лешник, и отрова,
сърцето, щом погледнеш – спряло.

В косите ѝ, маслиненочервено,
и кестени – събрани посред есен,
по устните ѝ – капки младо вино,
а бе, Жена – картина, песен..

– Душата ѝ, душата ѝ каква е?
– Не зная, братко! Труден пъзел!
И два живота трябват, да познаеш,
и сто жени дори да си забърсал!..

– Тогава остави! Ще мине друга..
– И дума да не става! Виж я – вещица!
За няколко магии, колко струва,
не съм светец, за тая грешница!...

– Безплатно ще е, мили господине!
Обичам с дързост сутрин да закусвам,
а вечер сигурно ще Ви подмина,
но щом си много печен пък, рискувай!...

Какъв ти риск, аз вече – омагьосан,
броя ги световете, нямат чет!
Загубих се във нея, и не знам къде съм,
по дяволите вечно, с тоя мой късмет!...

Докато съм замаян и учуден,
девойката ме хвана под ръка,
поръча си абсент, и скъпа пура,
и думи – неприлични зашептя...

А роклята ѝ – тежък габардин,
завивките – червени, от сатен,
завесите от черен гренадин,
бельото го свалих – жарсе...

-------------------------------------------

– Светът приятелю, е много заблуден!
В живота без магия, ще сме клетници,
аз винаги ще искам да съм в плен,
обичам те, любима моя вещице!...

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
04.05.2017