Вещица.
– Я виж пък ти! Какво момиче!?..
– На нея, друже – всичко ѝ подхожда,
с любов, ако пък ще да я закича,
тя пак ще ми е толкоз невъзможна..
Снагата ѝ е клонка – черешова,
разпъпила се в розово и бяло,
очите ѝ са лешник, и отрова,
сърцето, щом погледнеш – спряло.
В косите ѝ, маслиненочервено,
и кестени – събрани посред есен,
по устните ѝ – капки младо вино, ...