Ветре на моите спомени
Ветре на моите спомени,
съблечи от очите ми кръпките,
изгорялото щастие не топли,
загнездЕно в зениците.
Разпилей тези жарки искрици
в нестинарските нощи горещи,
разпалени късове телата ни
там пиеха огън, горейки.
Ветре на моите думи,
що посях във посоките диви,
завържи ги в едно с листопада,
да изгният под сивите шуми.
Думи-спомени, ласки притихнали
отнеси надалеч към безкрая,
там, където морето целува
на небето очите в омая.
Всяка дреха от мене събличай,
аз не искам лъжи в моят ден.
Тази риза със крясък раздирай,
рани скрити отмахвай от мен.
И когато притихна от болката,
ти вземи ме отново със теб,
по ръцете ми с огнени кълнове
погадай ми за огнена, дива любов.
съблечи от очите ми кръпките,
изгорялото щастие не топли,
загнездЕно в зениците.
Разпилей тези жарки искрици
в нестинарските нощи горещи,
разпалени късове телата ни
там пиеха огън, горейки.
Ветре на моите думи,
що посях във посоките диви,
завържи ги в едно с листопада,
да изгният под сивите шуми.
Думи-спомени, ласки притихнали
отнеси надалеч към безкрая,
там, където морето целува
на небето очите в омая.
Всяка дреха от мене събличай,
аз не искам лъжи в моят ден.
Тази риза със крясък раздирай,
рани скрити отмахвай от мен.
И когато притихна от болката,
ти вземи ме отново със теб,
по ръцете ми с огнени кълнове
погадай ми за огнена, дива любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
