Ветре на моите спомени,
съблечи от очите ми кръпките,
изгорялото щастие не топли,
загнездЕно в зениците.
Разпилей тези жарки искрици
в нестинарските нощи горещи,
разпалени късове телата ни
там пиеха огън, горейки.
Ветре на моите думи,
що посях във посоките диви,
завържи ги в едно с листопада,
да изгният под сивите шуми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up