Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята
и не може никога да спре.
С птици се надбягва в небесата,
търси все по-нови светове.
После тихо тука се завръща,
кротко ляга във нощта да спи.
Или в призрак сякаш се превръща -
чука по прозореца, фучи. ...