May 6, 2023, 10:35 PM

Ветре - приятелю мой

  Poetry » Other
516 0 0

Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята
и не може никога да спре.
С птици се надбягва в небесата,
търси все по-нови светове.
После тихо тука се завръща,
кротко ляга във нощта да спи.
Или в призрак сякаш се превръща -
чука по прозореца, фучи.
Аз отварям, та при мен да влезе,
да ме лъхне даже със студа.
Гони тишината за излезе,
а пък той ми шепне за света.
Онемяла слушам. Ако можех
да съм там, където той бил...
Ласкаво косата ми разрошва,
той бъзплътен, но приятел мил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...