Ветре - приятелю мой
Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята
и не може никога да спре.
С птици се надбягва в небесата,
търси все по-нови светове.
После тихо тука се завръща,
кротко ляга във нощта да спи.
Или в призрак сякаш се превръща -
чука по прозореца, фучи.
Аз отварям, та при мен да влезе,
да ме лъхне даже със студа.
Гони тишината за излезе,
а пък той ми шепне за света.
Онемяла слушам. Ако можех
да съм там, където той бил...
Ласкаво косата ми разрошва,
той бъзплътен, но приятел мил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени