27 июл. 2007 г., 23:15

Ветрове 

  Поэзия
670 0 5

Как с дъха си този вятър,
от далечните гори,
освежава, ободрява
и ни прави по-добри!

И какво са ветровете,
откъде ли са дошли?
Без съмнение - това са 
вечно живите души!

По симпатии събрани,
над планетата летят.
Ту, свирепи, ни събарят,
ту сълзите ни сушат!

Зная, че като загина
аз, и моята душа
с ветровете ще се слее
и ще литне във нощта!

Ще разбужда - с развигора -
пролет в зимната гора
и ще си остане ведра,
отзивчива и добра!

____
В отговор на стихотворението на Рия "Къде отиват нашите души?".

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??