Jul 27, 2007, 11:15 PM

Ветрове

  Poetry
799 0 5

Как с дъха си този вятър,
от далечните гори,
освежава, ободрява
и ни прави по-добри!

И какво са ветровете,
откъде ли са дошли?
Без съмнение - това са 
вечно живите души!

По симпатии събрани,
над планетата летят.
Ту, свирепи, ни събарят,
ту сълзите ни сушат!

Зная, че като загина
аз, и моята душа
с ветровете ще се слее
и ще литне във нощта!

Ще разбужда - с развигора -
пролет в зимната гора
и ще си остане ведра,
отзивчива и добра!

____
В отговор на стихотворението на Рия "Къде отиват нашите души?".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...