Jul 27, 2007, 11:15 PM

Ветрове

  Poetry
803 0 5

Как с дъха си този вятър,
от далечните гори,
освежава, ободрява
и ни прави по-добри!

И какво са ветровете,
откъде ли са дошли?
Без съмнение - това са 
вечно живите души!

По симпатии събрани,
над планетата летят.
Ту, свирепи, ни събарят,
ту сълзите ни сушат!

Зная, че като загина
аз, и моята душа
с ветровете ще се слее
и ще литне във нощта!

Ще разбужда - с развигора -
пролет в зимната гора
и ще си остане ведра,
отзивчива и добра!

____
В отговор на стихотворението на Рия "Къде отиват нашите души?".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...