27.07.2007 г., 23:15

Ветрове

798 0 5

Как с дъха си този вятър,
от далечните гори,
освежава, ободрява
и ни прави по-добри!

И какво са ветровете,
откъде ли са дошли?
Без съмнение - това са 
вечно живите души!

По симпатии събрани,
над планетата летят.
Ту, свирепи, ни събарят,
ту сълзите ни сушат!

Зная, че като загина
аз, и моята душа
с ветровете ще се слее
и ще литне във нощта!

Ще разбужда - с развигора -
пролет в зимната гора
и ще си остане ведра,
отзивчива и добра!

____
В отговор на стихотворението на Рия "Къде отиват нашите души?".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...