Обръщаш се наляво – вятър.
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта,
по-нататък, по-назад, оглеждат се навред.
Търсят те (какво ли?).
Може би усмивка проста, хладна и плоска.
Може би не търсят, а навяват,
навяват те тъга и стон.
Кой ли срещне ги, боли,
кой забави се, краят не търпи. ...