6 дек. 2012 г., 19:22

Ветрове и мисли

572 0 4

Днес под мойта непревзета стряха

и под керемидени усои,

уморени ветровете спряха

и си свиха тук гнездата свои.

 

Тук от днес - след дългите разходки,

ще се спират нощем ветровете.

А пък късните ми мисли-лодки 

ще напускат вечер бреговете.

 

Ще се лутат в нощните морета

на живота ми базкрайно кратък.

Ще се реят в звездните небета

и ще търсят пътя за оттатък.

 

В утрините тихи под стрехите

ще се връщат вкъщи тези лодки,

а пък ветровете по лехите

ще си правят своите разходки.

 

Вечер тука къщата ще пазят

ветри - подслонени под стрехите,

а пък мислите в небе ще газят,

влачейки съня ми под звездите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...